СЛЕД 1990 ГОДИНА

НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ МИТНИЦИ

Най-новата история на българските митници се пише в най-динамичното и интересно време от тяхното съществуване и развитие. Започва радикална смяна на икономическата система, на плановото с пазарно стопанство. С Указ № 56 за стопанската дейност от 1989 г. и последвалите постановления на Министерския съвет е поставено началото на премахване монопола на държавата във външната търговия. Българската митническа администрация е изправена пред нови задачи, функции и отговорности, съобразени с демократичните промени в държавата.

С Разпореждане № 6 на Министерския съвет от 1990 г. към Министерството на финансите се създава Главно управление "Митници" като юридическо лице с предмет на дейност разработване и провеждане на правителствената митническа политика и ръководство на митническия контрол. Либерализирането на търговията води до значително увеличаване на работата на митническите екипи, без промяна в числеността и заплащането им - през 1990 г. служителите в централното управление са около 20 души, а общият брой на митничарите в страната е 1459. Митниците са все още без достатъчен сграден фонд, работни помещения, складове, транспортни средства, техника за контрол. Недостатъчно е развита и нормативната база, уреждаща вноса и износа в новите условия. С Решение на Министерския съвет от 19.12.1990 г. за кратко време митниците се прехвърлят към Министерския съвет. Няколко месеца по-късно те отново са върнати в системата на Министерството на финансите. С решение на правителството през 1991 г. численият състав на персонала в митническата администрация се увеличава със 780 души. През същата година в София се открива Национален учебен център за обучение, квалификация и преквалификация на митническите служители.

Първият нормативен акт, който води до сериозна промяна в митническата дейност е

Наредбата за митническия контрол върху стоките

пренасяни през държавната граница на Република България, приета с ПМС № 59 от 1991 г., с която се уреждат вносът и износът от юридически лица и еднолични търговци. С нея се въвежда съвсем нова митническа декларация. Пазарната среда налага промени в организацията на митническия контрол. Част от тази дейност се пренася навътре в територията на страната, като за целта се разкриват вътрешни бюра за митническа обработка на транспортни средства и стоки. В началото те се създават в окръжните градове и в по-големи промишлени центрове.

С ПМС № 35 от 26.02.1992 г. е утвърдена нова Митническа тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридическите лица и едноличните търговци, изработена на базата на номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките в международната търговия. Решение за присъединяване на България към Конвенцията за Хармонизираната система е взето още през 1990 г., но неин пълноправен член страната става от 1 януари 1992 г.

През април 1994 г. на митническите учреждения се възлага и начисляването и събирането на ДДС и акциз при вноса на стоки. През същата година се правят промени в структурата на администрацията, съгласно които тя включва: главно управление, районни митници, митници, митнически клонове, митнически пунктове и митнически бюра. Увеличава се и численият й състав на 4100 души. За подпомагане дейността на митническата администрация с ПМС № 244 от 20 декември 1995 г. се създава Централна химическа лаборатория, а през 1996 г. е утвърден Правилник за нейното устройство и дейност. С промени в нормативната уредба през 1997 г. се създават пет районни митнически управления, като в останалата си част структурата на администрацията остава непроменена.

През 1996 г. се въвежда нов образец на митническа декларация - Единният административен документ, съответстващ на ЕАД на Европейската общност. В Наредба № 11 от декември 1998 г. се урежда редът за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения.

През годините в съществуващата нормативна база се правят непрекъснато изменения и допълнения, въвеждат се и много подзаконови актове, уреждащи митническата материя. Те са съобразени вече с принципите на пазарната икономика и някои европейски норми, а по-късно и със задълженията на страната, произтичащи от членството й в Световната търговска организация от 1 декември 1996 г. и ЦЕФТА от 1999 г.

След 1995 г. започва усилено изграждане и подобряване на материално-техническата база на митниците. По програма за обновяване на граничните преходи през 1995 г. се пуска фериботът Оряхово-Бекет, открива се пунктът при Ново село, а през 1996 г. е извършена реконструкция на Дунав мост. През 1997 г. в Русе, а през 1998 г. в Пловдив се построяват нови сгради на регионалните митнически дирекции с учебни центрове към тях, като в Пловдив влиза в действие и терминал за обработка на тежкотоварни превозни средства. През пролетта на 1999 г. е прерязана лентата на сградата на митницата в Благоевград. От 2000 г. след основен ремонт работи почивната станция на митниците в Балчик.

ОРИЕНТАЦИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

На 8 март 1993 г. в Брюксел се подписва Европейското споразумение за асоцииране между Европейската общност и България, което влиза в сила от 1 февруари 1995 г. За да отговори на поетите ангажименти за привеждане на законодателството си в съответствие с европейското право и с правилата и принципите на международната търговия в края на 1997 г. митническата администрация започва подготовка на нова нормативна база.

През 1998 г. са приети и от 1 януари 1999 г. влизат в сила

нов Закон за митниците и Правилник за неговото  прилагане

хармонизирани във висока степен с разпоредбите на Митническия кодекс на ЕО и правилника за прилагането му. Интегрирани са и направените до този момент промени в отделни области на митническата дейност, произтичащи от членството на страната в СТО и от международните споразумения. В правилника са доразвити разпоредбите на закона. Регламентирано е прякото и косвеното представителство, разработена е фигурата на митническия агент. Уредено е правото за получаване на обвързваща тарифна информация и на такава по произхода на стоките. Постигнато е уеднаквяване на митническото деклариране и прилагане на съответстващ по форма, съдържание и предназначение формуляр на Единен административен документ с ЕАД, използван в ЕС. Хармонизирани са процедурите по прилагане на митническите направления и режими, както и на митническите облекчения с тези на ЕС. Разпоредбите по отношение на митническия контрол и надзор са насочени към съчетаване на тяхната ефективност с приоритетите за улесняване на законната търговия.

Важен елемент от реформата и модернизацията в митниците е изработената през 1999 г. Бизнес стратегия на митническата администрация, която включва мисията и целите й и план за конкретни действия до 2001 г. В следващите години тя се актуализира в съответствие с етапите на подготовката за присъединяване към ЕС.

През юли 2000 г. се приема Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците, като целта е да се отразят направените изменения в българското законодателство и да се постигне още по-голяма хармонизация с Митническия кодекс на ЕС. Извършени са и

промени в структурата и организацията на митническата администрация

В съответствие с провежданата административна реформа Главно управление на митниците се преобразува в Агенция "Митници", организирана на четири управленски нива: Централно митническо управление, пет регионални митнически дирекции в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и София и митници, към които има изградени митнически бюра и/или митнически пунктове. В началото на 2001 г. Министерският съвет приема Устройствен правилник, с който се уреждат устройството, организацията на работа в Агенция "Митници" и конкретните функции на административните звена в ЦМУ, включително числеността на персонала на агенцията - 3826 души. В структурата на ЦМУ е предвидена нова специализирана дирекция "Последващ контрол".

Компютъризацията на митническата дейност

се извежда като основен приоритет за митническата администрация. През 1999 г. се приема Стратегия за информационните технологии на Агенция "Митници", съдържаща решение за разработване на собствена интегрирана информационна система. През 2000 г. БИМИС (Българска интегрирана митническа информационна система) стартира като съвместен проект на българското правителство и Европейската комисия. БИМИС 1 се внедрява и функционира във всички митнически учреждения от 1 януари 2001 г.

В резултат от постигнатия напредък в областта на хармонизирането на законодателството, повишаването на административния капацитет, компютъризацията, засилването на граничния контрол и подобряването на взаимоотношенията с икономическите оператори на 12 юни 2001 г. започват преговорите по глава 25 "Митнически съюз". Усилията на митническата администрация се насочват към изпълнение на ангажиментите, поети с отварянето на глава 25. Като стратегическа задача се определя по-нататъшното увеличаване на административния капацитет за прилагане на достиженията на Общността.

С ПМС № 289 от 20 декември 2001 г. се приема Комбинираната номенклатура и се въвежда Интегрираната митническа тарифа на България за следващата година, като са възприети всички промени в Хармонизираната система, включени в Комбинираната номенклатура на ЕС до този момент.

През 2002 г. е пусната в действие официалната Интернет страница на Агенция "Митници".

Европейската комисия и държавите членки дават висока оценка на работата, извършена от митническата администрация. На 29 юли 2002 г. на Конференцията по присъединяването България затваря преговорите по глава 25 "Митнически съюз".

МОДЕРНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МИТНИЦИ

Затварянето на главата за преговори не е повод за намаляване темпа на провежданите реформи. Митническата администрация насочва усилията си в изготвянето и въвеждането в практиката на множество както нови, така и изменени и допълнени закони, правилници, наредби, инструкции, указания и други подобни, осигуряващи хармонизацията на българското законодателство с европейското митническо законодателство и подготовката за прякото му прилагане в България, считано от 1 януари 2007 г.

За да се отразят промените в европейското митническо законодателство след 1998 г., регламентиращи режим транзит, митническите икономически режими, свободните зони и свободните складове, през 2003 г. се внасят значителни промени в Закона за митниците и правилника за неговото прилагане. Въвежда се също законово основание за Комбинираната номенклатура, която съответства на тази на ЕО като базова за митническата тарифа на страната. За първи път в българското законодателство се регламентира институтът на споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство по делата за митнически нарушения. Включени са разпоредби, отнасящи се до интегритета на митническите служители, както и текстове, регламентиращи връзките между митническия контрол и контрола, осъществяван от органите по надзор на пазара.

Митническата администрация активно участва в изработването на Закона за акцизите и данъчните складове и актовете по прилагането му през 2005 и 2006 г. От 1 юли 2006 г. митниците поемат цялостното администриране на акциза.

Подготвените правилници, наредби, инструкции регламентират писменото деклариране чрез ЕАД, декларирането пред митническите органи по електронен път, въвеждането и прилагането на автономни мерки за суспендиране на митата, управлението на тарифните квоти, тарифното класиране на стоките. По различни въпроси от митническата дейност са изготвени хиляди страници указания.

След присъединяването на България към Конвенцията за хармонизиране на граничния контрол на стоки (1998), получаването на статут на специален наблюдател в заседанията на работните групи на Конвенцията за общия транзит и Конвенцията за ЕАД (2001), през 2003 г. страната се присъединява към Конвенцията за временен внос (Истанбулска конвенция), а през 2004 г. - към Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури (Ревизираната конвенция Киото), която влиза в сила в началото на 2006 г. България се присъединява и към още две конвенции, съставени на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз (ДВ, бр. 84 от 2006 г.): за използване на информационните технологии за митнически цели и за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации. Тези важни международни актове дават възможност за постепенно въвеждане на ясни, открити и съвременни митнически процедури, които позволяват по-бързо и качествено митническо оформяне на стоките чрез използване нови техники на митнически контрол и информационни технологии.

Развитие на митническата информационна система БИМИС

От 1 юли 2003 г. във всички митнически учреждения се внедрява нова web-базирана версия на БИМИС, позволяваща обмен на данни за вносно-износните и контрол на транзитните операции в реално време. През 2005 г. се въвеждат нови модули "Митническо задължение", "Анализ на риска" и "Решения на митническите органи", система за контрол в реално време на плащанията на публичните вземания при внос, чрез обмен на информация с банките, обслужващи сметките на Агенция "Митници". Изгражда се Комуникационен център за връзка със системите на ЕС. През 2006 г. се внедрява функционалност за отчитане на митата като част от традиционните собствени ресурси на ЕС, осигурява се взаимосвързаност с NCTS, която позволява включването на България в общата транзитна система на ЕС, и с TARIC, TQS и другите подсистеми от ITMS (Системата за управление на Интегрираната митническа тарифа) с оглед прилагането на Общата митническа тарифа на ЕС в България.

Въвеждането на опростени и облекчени митнически режими и процедури, автоматизацията и компютъризацията на митническия процес с цел намаляване ролята на субективния фактор са сред основните акценти в борбата срещу корупцията и насърчаването на интегритета в митниците Дейността в тази област се провежда в съответствие с принципите на Декларацията на СМО от Аруша, приета през 1993 г., както и с Националната стратегия в тази област. Със заповед на министъра на финансите от 10 май 2003 г. е утвърден Кодекс за поведение на митническите служители.

Безспорен успех за митническата администрация е увеличаването на приходите в държавния бюджет, което е резултат от повишената ефективност в нейната работа. Петгодишната тенденция на непрекъснато нарастване на приходите (2002 - 2006 г.), преминавайки през нивата от над 2 и 3 милиарда лева за година, достига своя максимум през 2006 г., когато събраните суми от българските митници в края на годината надхвърлят рекордните 7 милиарда лева.

През последните години се подобрява и качеството на работа в областта на митническото разузнаване и разследване. Изменя се същността на митническия контрол, като акцентът се поставя върху предварителната селекция и анализа на риска. Създадените в края на 2002 г. мобилни групи стават допълнителна преграда пред нарушителите. През следващата година броят им нараства на 10, а в края на 2004 г. са създадени още 5 специализирани мобилни групи с участието на АМ, МВР - НСБОП, ДА и КА. През декември 2006 г. отдел ММГ се преструктурира във връзка с постоянното разполагане на мобилни митнически екипи по Регионални митнически дирекции. С оглед оптимизиране на работата от октомври 2003 г. са утвърдени промени в структурата на дирекцията за митническо разузнаване и разследване. Повишава се нивото на квалификация на служителите в борбата с наркотрафика, контрабандата и митническата измама.

Задълбочават се контактите и съвместната работа с други правоприлагащи органи и търговските оператори, с които митническата администрация има подписани споразумения за сътрудничество, меморандуми за разбирателство, инструкции за взаимодействие.

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО 

Агенция "Митници" активно участва в работата на различните комитети и работни групи към Съвета и Европейската комисия на Европейския съюз. България участва в програмите на Европейската общност "Митници 2013" и "Фискалис 2013". Агенция "Митници" работи по различни проекти, финансирани по Програма ФАР на ЕС. Областите им покриват приоритетите и целите, свързани с членството на страната в ЕС. Митническата администрация активно се включва в работата на органите на Световната митническа организация, както и по програмата й за Регионални бюра за връзка при разследване (RILO) и в Централизираната мрежа за борба с измамата (CEN). Тя участва и в различни форми на регионално сътрудничество като Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа и Регионалния център за борба с трансграничната престъпност. В рамките на двустранни спогодби България осъществява сътрудничество в митническата област с повече от 15 страни от различни региони на света. Особено активни са контактите със съседните митнически администрации.

 

Продължава усиленото изграждане и подобряване на инфраструктурата. През май 2004 г. Централното митническо управление се премества в нова сграда. Обновяват се сградите на регионалните митнически дирекции и митниците във Варна и Бургас, построена е административна сграда на МП Гюешево. Извършена е реконструкция и модернизация на МП Калотина, МП Кулата, МП Капитан Андреево, МП Фериботен комплекс - Видин, МБ Казанлък, МБ Стара Загора, МБ Горубляне. Изградени са халета за щателна митническа проверка и хладилни камери на МП Пристанище Запад - Бургас, МП Малко Търново, МП Капитан Андреево. Създадена е Национална школа за обучение на митнически кучета в Балчик. През 2005 г. се откриват МП Лесово и МП Илинден, както и две нови митнически бюра -МБ Радиново и МБ Троян. В митническите учреждения вече се използва съвременна техника, осигурена през последните години, което позволява да се изпълняват по-добре отговорностите им по охрана на границите.

ххх

Българските митници са една уникална институция, преживяла много през годините на своето съществуване. От утвърждаването на първия Закон за митниците през 1885 г. до днес митническата администрация развива необходимата правно-нормативна уредба, регламентираща дейността й и функционира като добре действаща структура.

В периода след 1990 г. и особенно през последните години тя извърши огромна по обем и сложност работа, за да постигне за много по-кратко време онова, което старите страни - членки на ЕС са постигали с години - да приведе митническата дейност в съответствие с европейските изисквания и правила. Днес тя продължава да изпълнява ангажиментите си, произтичащи от пълноправното членство на страната в Европейския съюз.