Агенция "Митници"

• Общи разпоредби

В Дял V, Глава 2 “Поставяне на стоки под митнически режим“ на МКС, ДР и РИ са определени разпоредбите за поставяне на стоки под митнически режим, като в последния регламент са включени и разпоредби, които спират действието на определениразпоредби през преходния период. За всички митнически декларации са приложими разпоредбите за подаване на митническа декларация – чл. 170 и чл. 171 от МКС и чл. 227 от АИ, за приемане на митническа декларация - чл. 172 от МКС, за проверка на митническа декларация – чл. 188 до чл. 192 от МКС, за поправка на митническа декларация - чл. 173 от МКС, за анулиране на митническа декларация - чл. 174 от МКС и чл. 148 от ДА и за вдигане на стоките по митническадекларация – чл. 194 и чл. 195 от МКС. Случаите, когато се разрешава  анулиране на митническа декларация след вдигане на стоките са разписани в чл. 148 от ДР.

• Форми на деклариране
• Стандартна митническа декларация - съдържа  всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим и се придружава от всички документи необходими за правилното прилагане на режима
• Опростена митническа декларация - може да не съдържа някои от изискваните данни за стандартна декларация, или може да не се придружава от всички необходими документи. В случаите на регулярно използване на опростена митническа декларация (сегашната непълна декларация по смисъла на чл. 76, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета) в контекста на МКС се изисква разрешение съгласно чл. 166, параграф  2 от МКС.
• Митнически декларации чрез вписване в отчетността на декларатора с уведомление за представяне на стоките или без уведомление за представяне на стоките – може да бъде направена чрез стандартна митническа декларация или чрез опростена декларация
• Декларация с намален набор от данни, подавани от пощенски оператори - митническа декларация за допускане за свободно обращение, за стоките в пощенски пратки, ако стойността им не надвишава левовата равностойност на 1 000 EUR, и за тях не е подадено заявление за възстановяване или опрощаване, и не са обект на забрани и ограничения – чл. 144 от ДР.
• Декларация в устна форма - Митническа декларация направена в устна форма – устна декларация  - чл. 158, параграф 2 от МКС, от чл. 135 до чл. 137 от ДР; чл. 217 от РИ
• Декларация чрез други действия - Митническа декларация направена, чрез други действия – чл. 158, параграф 2 от МКС, от чл. 138 до чл. 142 от ДР; чл. 218 и чл. 219 от РИ.
• Допълнителна декларация - Когато стоките са декларирани с опростена декларация или чрез вписване в отчетността на декларатора за тях се подава допълнителна декларация. Допълнителната декларация може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер. Опростената декларация или декларация чрез вписване в отчетността на декларатора както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която се приема опростената декларация и на датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора. Когато стоките са поставени под режим митническо складиране с опростена декларация или с митническа декларация направена под формата на вписване в отчетността на декларатора, се прилага освобождаване от задължение за подаване  на допълнителна декларация. В случаите когато опростената декларация се отнася за стоки, чиято стойност и количество са под статистическия праг, когато  опростената декларация вече съдържа цялата информация, необходима за съответния режим или когато опростената декларация не е неправена чрез вписване в отчетността на декларатора, митническите органи могат да отменят изискването за подаване на допълнителна декларация.

По отношение на режим износ и на реекспорт, разликата между сегашното LCP и бъдещето EIDR е, че са включени ограничения, а именно стоките да са освободени от изискване за подаване на предварителна декларация за заминаване и износното и митническото учреждение на напускане да са едно и също (чл. 150, параграф 4 от ДР). Също така от обхвата на EIDR са изключени  износ и реекспорт на акцизни стоки, освен в случаите, когато се прилагат опростени процедури на движение на акцизни стоки по чл. 30 от Директива 2008/118/ЕО  (чл. 150, параграф 5 от ДР).

• Други опростявания
• Опростяване на съставянето на митнически декларации за стоки, класирани в различни тарифни подпозиции и декларирани под една подпозиция – това опростяване не се прилага за стоки, които са обект на забрани или ограничения или на които е начислен акциз, когато за прилагането на мярката е необходимо правилно класиране – чл. 177 от МКС и чл. 228 от РИ.

Митническите органи могат, по заявление на декларатора, да приемат, че вносните или износните мита се начисляват върху цялата пратка на база на тарифната подпозиция на стоките, които са с най-високата ставка на вносни или износни мита, в случаите когато пратката съдържа стоки, които попадат под различни тарифни подпозиции, и обработката на всяка от тези стоки в съответствие с нейната тарифна подпозиция за целите на съставянето на митническата декларация би довела до непропорционална тежест на работата и разходите спрямо дължимите вносни или износни мита, при условие, че стоките не са обект на забрани и ограничения или за тях е начислен акциз.

• Централизирано оформяне (ЦО) - (чл. 179 от МКС, чл. 149 от ДР и членове 229-232 от РИ).

Разрешава се на титуляря на разрешениеза ЦО да подаде, или да предостави на разположение в митническото учреждение, където е установен, митническа декларация за стоки, които са представени на друго митническо учреждение. Разрешение за ЦО се издава само на ИО, който е титуляр на разрешение за митнически опростявания (АЕОС). Декларирането при ЦО може да е чрез използване на стандартна или опростена декларацияиличрез вписване в отчетността на декларатора. При централизираното оформяне митническата декларация се подава на надзорното митническо учреждение (НМУ), т.е. МУ, отговорно за мястото, където е установено дружеството, а стоките пристигат и се представят в друго МУ, което е митническо учреждение на представяне (МУП). НМУ и МУП обменят необходимата информация за проверка на декларираните стоки и за тяхното вдигане.

• Вписване в отчетността на декларатора (EIDR) - (чл. 182 от МКС, чл. 150 от ДР и членове от  233 до 235 от РИ). Дава право за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора, при условие че данните от посочената декларация са на разположение на митническите органи в системата на декларатора при подаване на декларацията. EIDR е процедура, която включва два етапа: 1-ви етап: бързо оформяне, със или без уведомление за представяне на стоките и 2-ри етап: подаване на допълнителната декларация, както е предвидено в чл.167 от МКС. Целта на уведомлението за  представяне на стоките, е да се информират митническите органи, че стоките са в помещенията на декларатора и могат да бъдат проверени.

Сегашната процедура оформяне на място (LCP) при внос се заменя с митническа декларация чрез вписване в отчетността на декларатора (EIDR) със задължението за представяне на стоките, освен в случаите по чл. 182, параграф 3 от МКС. Следва да се отбележи, че за разлика от сега приложимото LCP, при допускане за свободно обращение, EIDR не се разрешава за режим 42 (едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са освободени от ДДС и когато е приложимо отложено плащане на акциз в съответствие с член 17 от Директива 2008/118/ЕО) и за процедура 63 (реимпорт с едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са освободени от ДДС и когато е приложимо отложено плащане на акциз в съответствие с член 17 от Директива 2008/118/ЕО).

По отношение на режим износ и на реекспорт, разликата между сегашното LCP и бъдещето EIDR е, че са включени ограничения, а именно стоките да са освободени от изискване за подаване на предварителна декларация за заминаване и износното и изходното митническо учреждение да са едно и също (чл. 150, параграф 4 от ДР). Също така от обхвата на EIDR са изключени  износ и реекспорт на акцизни стоки, освен в случаите, когато се прилагат опростени процедури на движение на акцизни стоки по чл. 30 от Директива 2008/118/ЕО  (чл. 150, параграф 5 от ДР).

• Самооценка - (чл. 185 от МКС, членове 151-152 от ДР и чл. 237 от РИ).

Разрешава се на титуляря на разрешение за митнически опростявания да извършва определени митнически формалности, които по принцип трябва да се извършват от митническите органи, за да определи размерът на дължимите вносни и износни мита, както и да извършва различни проверки под митнически надзор. Самооценка за определяне и изчисляване на дължимите вносни и износни мита и държавни вземания. Титулярят на разрешение за самооценка в края на сумарния период, който не може да надвишава един календарен месец, сам изчислява дължимите вземания за вносните и износни операции, извършени през този период. В рамките на 10 дни след края на сумарния период, титулярят на разрешението уведомява надзорното митническо учреждение за изчисления  от него размер на митническите задължения.

Самооценка за  проверки и контрол под митнически надзор

Разрешава се за контрол и проверка за спазване на съответствията за забрани и ограничения, при условия и ред, посочени в разрешението, доколкото такова оправомощаване се разрешава от съответното законодателство за конкретните забрани и ограничения.

• Разрешение за използване на опростена декларация (SD) (член 166, параграф 2 от МКС, чл. 145 от ДР и членове от 223 до 224 от РИ) позволява на титуляря на разрешението да поставя стоки под митнически режим въз основа на опростена декларация. Чл. 166, параграф 1 от МКС – нерегулярно използване на опростената декларация (сегашната непълна декларация) - не се изисква разрешение. Законодателството не уточнява кое се счита за регулярно и кое се счита за нерегулярно използване на опростената декларация. Като възможност може да се обвърже задължението за разрешение със случаите, когато е необходимо да се подава допълнителна декларация с периодичен или рекапитулативен характер. Задължение на ИО е да прецени своите бизнес операции и ако се нуждае от разрешение за използване на опростена декларация да подаде заявление за такова. Въпреки това митническите органи могат да предложат на ИО да подаде заявление за такова разрешение. Нерегулярно използване – митническите органи могат да разрешат на ИО да подаде опростена декларация, която не съдържа всички изискуеми данни или към нея не са приложени всички изискуеми документи, без да изискват разрешение, като преценятслучай по случай.

Случаите за използване на издадените по сега действащите разпоредби разрешения за опростени процедури на деклариране – с облекчена декларация или оформяне на място след 1 май 2016 г. са регулирани в заключителните разпоредби за административния преход в Дял IX на ДР и РИ. Съгласно чл. 251, параграф 1, буква „б“ от ДР същите са валидни до тяхното преразглеждане, в съответствие с член 250, параграф 1 от същия регламент.

Разрешенията, издадени въз основа на сегашните разпоредби, които са валидни и към 1 май 2016 г. трябва да се разглеждат от две различни гледни точки:

• Преразглеждане на  на разрешение

      Преразглеждането на издадените преди 1 май 2016 г. разрешения, които към тази дата са в сила, трябва да се извърши до 1 май 2019 г. (чл. 250 от ДР) и чл. (чл. 345, параграф 1 от РИ). Решенията в резултат на преразглеждането трябва да отменят преразглежданите разрешения и където е подходящо да се дадат нови разрешения, за които трябва да се прилагат условията и критериите по МКС. Това означава, че от 1 май 2016 г., до момента на преразглеждане на разрешението титулярят може да продължи да го използва и разрешението остава валидно (чл. 251 (1) (б) от ДР). Също така, например, разрешението, което е издадено, без изискване на обезпечение остава валидно без да се налага ИО да  предостави обезпечение, след  1 май 2016. Разрешения, които имат ограничен срок на валидност, остават в сила до края на срока на валидност или до 1 май 2019 г., която дата е по-ранна.

• Използването на разрешението

      Използването на разрешението не се покрива от процеса по преразглеждането, тъй като той не се отнася до неговото оперативно използване.

Предвид това всички разрешения, които остават валидни на 1 май 2016 г. не могат да бъдат повече използвани съгласно правилата на сегашното законодателство, което се отменя от 1 май 2016 г. и трябва да са в съответствие с разпоредбите на МКС, ДР и РИ, което означава, че когато улеснения и процедури, които са съществували в сегашното законодателство вече не съществуват в МКС, ДР и РИ, те не могат да се използват от 1 мaй 2016, като например активно усъвършенстване по системата с възстановяване или митническо складиране за склад тип D или процедурата за оформяне на място (LCP).

Условията за използване на съществуващите разрешения трябва да се четат в съответствие с таблицата на съответствието, посочена в Приложение 90 към ДР (чл. 254 от ДР) и тяхното използване трябва да се адаптира към правилата на МКС от 1 май 2016 г.