Агенция "Митници"

ВЪТРЕШЕН  И  ВЪНШЕН  РЕЖИМ  ТРАНЗИТ

Режимът транзит е митническо улеснение, което позволява на икономическите оператори да превозват стоки през граници или територии, без да плащат таксите, дължими по принцип, когато стоките се въвеждат на — или напускат — територията, като по такъв начин стоките са предмет само на една митническа формалност. Той представлява административно опростен и по-икономичен режим за превоз на стоки през няколко митнически територии.

Режимът транзитът е от особено значение за Съюза, който представлява една митническа територия, но множество данъчни територии: стоките могат да се движат под режим транзит от входния граничен пункт в Съюза до местоназначението си, където, когато транзитът е завършил, трябва да бъдат изпълнени митническите и местни данъчни задължения и стоките се допускат за свободно обращение или се поставят под друг специален режим.

Въпреки че транзита е специален режим, той не е предмет на разрешение за използване на специален режим по чл. 211 от МКС.

Законодателство

Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС)

Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза

Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията от 17 декември 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Конвенцията за общ транзитен режим от 20 май 1987 г.

Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г. (Конвенция ТИР, 1975 г.)

I.    Режим външен транзит и режим вътрешен транзит

Общи разпоредби

Външен транзит
Под режим външен транзит несъюзните стоки могат да бъдат придвижвани от едно до друго място на митническата територия на Съюза, без да подлежат на:
а) вносни мита;
б) други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби;
в) мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането или напускането на стоки в или от митническата територия на Съюза.

Движението на стоките се осъществява по един от следните начини:
а) под режим външен съюзен транзит;
б) в съответствие с Конвенцията ТИР, при условие че движението:
- е започнало или завършило извън митническата територия на Съюза;
- се извършва между две точки на митническата територия на Съюза, като се преминава през територията на държава или територия извън митническата територия на Съюза;
в) в съответствие с Конвенцията АТА/Истанбулската конвенция, когато се извършва транзитно движение;
г) под покритието на Рейнския манифест (член 9 от допълнената Конвенция за плаване по река Рейн);
д) под покритието на формуляр 302, предвиден в Споразумението между страните — членки на Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;
е) чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз, когато стоките се превозват от или за титуляри на права и задължения по тези актове.

Вътрешен транзит
Под режим вътрешен транзит и при условията, изброени по-долу, съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през държава или територия извън митническата територия на Съюза, без това да променя митническия статус на стоките.

Движението на стоките се осъществява по един от следните начини:
а) под режим вътрешен съюзен транзит, при условие че такава възможност е предвидена от международно споразумение;
б) в съответствие с Конвенцията ТИР;
в) в съответствие с Конвенцията АТА/Истанбулската конвенция, когато се извършва транзитно движение;
г) под покритието на Рейнския манифест (член 9 от допълнената Конвенция за плаване по река Рейн);
д) под покритието на формуляр 302, предвиден в Споразумението между страните — членки на Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;
е) чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз, когато стоките се превозват от или за титуляри на права и задължения по тези актове.

Митническата декларация за режим транзит се подава по електронен път в Митническата информационна система за транзит (МИСТ2), достъпът до която може да се осъществи от раздела за регистрирани потребители на е-Портала на Агенция „Митници“ (https://ep.customs.bg/eportal/), за което са необходими: EORI номер, електронен подпис и регистрация за подаване на данни по електронен път.

Ръководство за икономическите оператори за МИСТ2 е налично на интернет страницата на Агенция „Митници“ (www.customs.bg), E-митници/Документи/Актуални документи/МИСТ2.

Движение на стоки под покритието на карнети ТИР

Основното законодателство, което регулира движението на стоки под покритието на карнети ТИР е Конвенция ТИР от 1975 г., изготвена от Икономическата комисия за Европа към Обединените нации (ИКЕ/ООН). Тя включва 78 договарящи държави, включително Европейския съюз и неговите държави членки.
 В съответствие с разпоредбите на Конвенцията ТИР транспортирането на стоки се осъществява с пътни превозни средства, състав от пътни превозни средства или контейнери под покритието на карнет ТИР за всички видове транспорт, при условие че част от превоза се извършва по шосе от едно или повече отправни митнически учреждения до едно или повече получаващи митнически учреждения (общо четири) и през толкова държави, колкото е необходимо.

Основните принципи на Конвенция ТИР са следните:

1.    Безопасност на транспортните средства и контейнерите
За обезпечаване на безопасността на превозите на стоки Конвенция ТИР определя специфични технически изисквания към устройството на товарните отделения на превозните средства или контейнерите.

2.    Международна гаранционна система
Във всяка договаряща държава е одобрена национална гарантираща асоциация, която гарантира заплащането на дължимите мита и такси, които възникват при нередност при операция ТИР на територията на дадената държава.
За територията на Република България национална гарантираща асоциация при превози под покритието на карнети ТИР е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата ( АЕБТРИ).

3.    Карнет ТИР
Карнетът ТИР е международен гаранционен документ, който изпълнява функцията както на митническа декларация, така и доказателство за обезпечение.

4.    Международно признаване на мерките за контрол
Стоките, които се превозват в пломбирани товарни помещения или контейнери, под покритието на карнет ТИР, като правило, се освобождават от митнически контрол в транзитните митнически учреждения.

5.    Контролиран достъп до процедурата ТИР
В съответствие с този принцип право да ползват процедурата ТИР имат транспортни оператори, отговарящи на определени условия и изисквания, посочени в конвенцията.

Според правото на Съюза процедуратаТИР може да се използва само за транзитни движения, които започват или завършват извън Съюза, или такива, които започват или завършват в Съюза, но преминават през територията на трета държава.

Движение на стоки по силата на Конвенция АТА и Истанбулската конвенция

Правното основание на този режим е Конвенцията ATA и Конвенцията за временен внос на стоки, позната също така като „Истанбулската конвенция“.

Сключената през 1961 г. Конвенция АТА все още е в сила и страните по нея понастоящем са 61.

Истанбулската конвенция, чиято първоначална цел бе да замени Конвенцията АТА, бе сключена на 26 юни 1990 г. в Истанбул по инициатива на Съвета за сътрудничество в областта на митниците (днешната Световна митническа организация — СМО). Използването на карнета АТА като документ при транзитни превози в рамките на Съюза е регламентирано в членове 283 и 284 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Движение на стоки под покритието на формуляр НАТО 302

Вносът, износът и транзитът на стоки за въоръжените сили на НАТО се регламентират с подписаното на 19 юни 1951 г. в Лондон Споразумение между страните по Североатлантическия договор относно статуса на техните въоръжени сили. Документът, който се използва за превоза на такива стоки, е формуляр 302 на НАТО. Формуляр 302 на НАТО може да се използва, когато стоките се придвижват под мандата и командването на силите на НАТО.

В Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) членуват 28 държави: Белгия, България, Дания, Естония, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Обединеното кралство, Канада, Чешката република, Унгария, Исландия, Норвегия, Полша, Турция, Албания, Хърватия и САЩ.
Митническата администрация на всяка от тези държави назначава след съгласуване с разположените на нейна територия войскови части на НАТО митническо (или централно) учреждение, което да извършва митническите формалности и проверките на превозите на стоки, извършвани от поделение на НАТО или от негово име.

В законодателството на Съюза основанието за използване на формуляр 302 на НАТО като транзитна декларация при режим съюзен транзит са членове 285—287 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Транзит на стоки, превозвани чрез пощенската система

Принципът на свободен транзит на стоки е залегнал в член 1 от Устава на Всемирния пощенски съюз (ВПС) (1964 г.) и член 4 от Всемирната пощенска конвенция (2008 г.).

Свободният транзит е съпроводен от задължението на всеки пощенски оператор да насочи по най-краткия маршрут и по най-сигурния начин пратките, които са му предадени от друг пощенски оператор. Това означава, че националният пощенски оператор трябва да упътва пратките, които са му предадени от друга пощенска служба на страна членка на ВПС.

Транзитният режим в рамките на пощенската система е отворен за титулярите на права по ВПС („избран оператор“, наричан по-долу „пощенски оператор“. „Пощенски оператор“ означава избран оператор, установен във — и лицензиран от — държава членка да предоставя международни услуги по действащата Всемирна пощенска конвенция). Пощенският оператор се определя по силата на националното пощенско законодателство.

Когато транзитната пощенска пратка не е предадена на пощенския оператор на транзитната държава, а е транспортирана през тази държава от частен оператор, се прилагат стандартните митнически режими.

За целите на транзитното преминаване на пощенски пратки митническата територия на Съюза се приема за единна територия. Следователно пощенският оператор на една държава членка може да превозва стоки през цялата митническа територия на Съюза, като прилага транзитния режим за пощенски пратки. Това означава, че пощенският оператор на държава членка би могъл, но не е задължен, да предаде пратката на пощенския оператор на държавата членка на транзит.

Пощенският оператор на държава членка може да определя транспортните средства за превоз на стоки през вътрешните граници. Подизпълнителите следва също да могат да предоставят транспортни услуги на пощенския оператор на държава членка, ако пощенският оператор може да бъде надлежно установен, например в документа за превоз.

Правилата на режим транзит за стоки, превозвани чрез пощенската система, са определени в членове 288—290 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

II.    Режим външен съюзен транзит и режим вътрешен съюзен транзит

Обща информация
Режимът съюзен транзит се прилага при превоза на несъюзни стоки, а в някои случаи — и на съюзни стоки, между две места в рамките на Съюза.

Режимът съюзен транзит се прилага при превоза на стоки между държавите членки на ЕС. Прилага се като цяло за движението на несъюзни стоки, за които са дължими мита и такси при вноса, и за съюзни стоки, които при придвижването от една до друга точка на митническата територия на Съюза трябва да преминат през държава или територия извън митническата територия на Съюза.
Съюзният транзит има за правна основа Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013) и Делегирания регламент (Регламент (ЕС) № 2015/2446) за прилагането му, Делегирания регламент относно преходните мерки (Регламент (ЕС) № 2016/341) и Регламента за изпълнение (Регламент (ЕС) № 2015/2447). По линия на митническия съюз между Съюза и Княжество Андора режимът съюзен транзит бе разширен по отношение на търговията с някои стоки с княжеството. Подобно разширение има и за стокообмена между Общността и Сан Марино в рамките на митническия съюз между Общността и тази държава.

Режимът съюзен транзит се управлява от митническите администрации на държавите членки чрез мрежа от митнически учреждения, наречени отправни митнически учреждения, транзитни митнически учреждения, получаващи митнически учреждения и гаранционни митнически учреждения.

Режимът съюзен транзит започва в отправното митническо учреждение и завършва, когато стоките и документите се представят, в съответствие с приложимите разпоредби, в получаващото митническо учреждение. Между получаващото митническо учреждение и отправното митническо учреждение се извършва обмен на електронни съобщения в транзитната система.
В случай на процедура за непрекъснатост на дейността получаващото митническо учреждение връща на отправното митническо учреждение (или на централното учреждение в отправната държава членка) един екземпляр от транзитната декларация на хартиен носител (ЕАД или ПТД/ПТТДС).

При получаването на електронни съобщения или екземпляр от транзитната декларация отправното митническо учреждение приключва режима транзит и ако няма установени нередности, освобождава от отговорност титуляря на режима.

С представянето на транзитна декларация в отправното митническо учреждение титулярят на режима иска поставянето на стоките под режим транзит. След вдигането на стоките за транзит той носи отговорност за представянето им в получаващото учреждение в непроменено състояние (включително с евентуално поставените пломби) в рамките на предвиден срок, заедно с транзитната декларация, с цел спазване на митническите разпоредби относно режим транзит и плащане на всички мита и други вземания, евентуално породени в резултат на констатирана нередност. Титулярят на режима следва да предостави обезпечение за покриване размера на възможните митнически задължения (освен ако не е освободен от това си задължение по силата на нормативната уредба или с разрешение).
Това обезпечение може да представлява паричен депозит или задължение, поето от финансова институция, действаща като поръчител (вж. част III на Наръчника относно режима транзит за повече подробности за обезпеченията и поръчителите).

Има две категории съюзен транзит: Т1 (външен транзит) и Т2 (вътрешен транзит), които изцяло отразяват статуса на превозваните стоки.
Режимът външен съюзен транзит (Т1) принципно се прилага при превоза на несъюзни стоки. Заплащането на вносните мита и другите вземания, както и прилагането на мерки на търговската политика се отлагат, докато стоките достигнат до своето местоназначение в Съюза.
Режимът външен съюзен транзит обаче също така е задължителен, когато съюзни стоки се изнасят за държава с общ транзитен режим или когато се изнасят и минават през една или повече държави с общ транзитен режим и общият транзитен режим се използва в следните случаи:
а)    съюзните стоки са преминали през митнически формалности при износа с оглед възстановяване на суми, отпуснати за износа за трети държави в рамките на общата селскостопанска политика;
б)    съюзните стоки са от интервенционни складове, за тях се прилагат мерки за контрол по отношение на употребата или направлението им и те са преминали през митнически формалности при износа за трети държави в рамките на общата селскостопанска политика;
в)    съюзните стоки отговарят на условията за допустимост за възстановяване или опрощаване на вносните мита, ако са поставени под режим външен транзит (по силата на член 118, параграф 4 от МКС)

Режимът вътрешен съюзен транзит (Т2) се прилага за съюзни стоки, когато се превозват от едно до друго място на митническата територия на Съюза и преминават през държава или територия извън тази територия без промяна в митническия им статус. Режим вътрешен съюзен транзит се прилага също така, когато стоките се превозват от Съюза до държава с общ транзитен режим и след режим износ се извършва режим транзит.  Той не се използва, когато стоките се превозват изцяло по море или по въздуха.

Режимът вътрешен съюзен транзит (T2F) се прилага, когато съюзни стоки се превозват от специална данъчна територия до част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия, и това движение завършва на място, разположено извън държавата членка, където тези стоки са били въведени в същата част от митническата територия на Съюза.
При други ситуации обаче режим вътрешен транзит (T2F) е незадължителен. Стоките може да се движат също така въз основа на доказателство за митнически статус на съюзни стоки.

Опростявания

При определени условия и със съгласието на компетентното митническо учреждение режимът съюзен транзит може да бъде опростен (вж. част VI за информация за опростявания при режим транзит).
Като цяло опростяванията при режим транзит могат да се разделят в две основни категории:
1. Опростявания за определени икономически оператори;
2. Опростявания за определени видове транспорт.
Целта на опростяванията при режим транзит, които зависят от благонадеждността на икономическия оператор и изискват разрешение, се състои в това да се намери оптималното равновесие между митническия надзор и облекчаването на стокообмена.
При поискване, митническите органи могат да разрешат всяко от следните опростявания относно поставянето на стоките под режим общ/съюзен транзит или завършването на този режим:
а) ползването на общо обезпечение и на общо обезпечение с намален размер (включително освобождаването от обезпечение);
б) използване на специален тип пломби, когато се изисква пломбиране с цел да се гарантира идентифицирането на стоките, поставени под режим съюзен транзит;
в) статут на одобрен изпращач, което позволява на титуляря на режима да поставя стоки под режим общ/съюзен транзит, без да ги представя пред митницата;
г) статут на одобрен получател, което позволява на титуляря на режима да получава стоки, превозвани под режим общ/съюзен транзит, на разрешено място, за да завърши режима;
з)  използването на електронен транспортен документ като митническа декларация за поставяне на стоки под режим съюзен транзит, при условие че съдържа данните на такава декларация и тези данни са предоставени на митническите органи в отправната и получаващата държава, за да се даде възможност за митнически надзор на стоките и приключване на режима.
 

Всяко опростяване подлежи на разрешение. Заявленията за издаване на разрешение се подават в електронна форма. Повече информация за условията и реда за издаване на разрешения за опростяванията при режим транзит може да намерите в раздел Административни услуги на сайта на Агенция „Митници“. Заявленията се подават по електронен път на Търговския портал за митническите решения (TP-CDMS) на следния линк https://ep.customs.bg/eportal/public/index?pageId=31&isActive=id3 , достъпен също и от сайта на Агенция „Митници“ » раздел Е-митници  » Централни електронни услуги на DG TAXUD .

III.    Конвенция за общ транзитен режим

Общият режим транзит се използва за движението на стоки между Договарящите страни по Конвенцията за общ транзитен режим: Европейския съюз, трите държави от ЕАСТ (Швейцария, Норвегия и Исландия), Република Турция (от 01.12.2012 г.), бившата югославска република Македония (от 01.07.2015 г.) и Република Сърбия (от 01.12.2016 г.). Конвенцията се прилага също и за Княжество Лихтенщайн, което е в митнически съюз с Швейцария.
Общият режим транзит предвижда отлагане на заплащането на митата, акцизите, ДДС и другите вземания за стоки при движението им от отправното до получаващото митническо учреждение. Той може да бъде използван от икономическите оператори, за да се улесни движението на стоките от една договаряща страна до друга. Все пак неговото използване не е задължително.
Правната основа за режима общ транзит е Конвенцията за общ транзитен режим от 20 май 1987 г. Конвенцията е изменена на 5 декември 2017 г. с Решение № 1/2017 на Съвместния комитет ЕС-ЕАСТ, за да бъде приведена в съответствие с Митническия кодекс на Съюза. Правилата са действително идентични с тези на Съюзния транзит.

Наръчник относно режима транзит
Наръчника относно режима транзит е най-изчерпателният източник на информация за общия и съюзен режим транзит. Наръчникът е инструмент за насърчаване на по-добро разбиране за начина на прилагане на режим транзит и за ролята на различните участници. Той е и инструмент за по-доброто хармонизирано прилагане на разпоредбите за транзита и равно третиране на всички оператори.

Ръководството съдържа девет основни части, както следва:
• Част I. Общо въведение
• Част II. Статус на стоките
• Част III. Обезпечения
• Част IV: Стандартна процедура за режим транзит в новата компютъризирана система за    транзит NCTS
• Част V: Процедура за непрекъснатост на дейността при общ/съюзен транзит
• Част VI: Опростявания
• Част VII: Приключване на транзитната операция и процедура за издирване
• Част VIII: Митническо задължения и събиране на вземанията
• Част IX. Режим ТИР (Приложим в съюза)

Наръчник относно режима транзит (https://taxation-customs.ec.europa.eu/customs-4/customs-procedures-import-and-export-0/what-customs-transit/union-and-common-transit_en)