Агенция "Митници"

Разпоредбите за временно складиране-от чл. 144 до чл. 150 от МКС, чл. 115 до чл. 118 от ДР и чл. 190 до чл. 193 от РИ

Временното складиране е положение, при което несъюзни стоки са временно оставени за съхранение под митнически надзор за периода между представянето им на митническите органи и поставянето им под митнически режим или реекспорт (чл. 5, т. 17 от МКС).

Най-късно при представянето на стоките на митническите органи се подава декларация за временно складиране (ДВС) и включва информацията, която е налична на декларатора по време на нейното подаване. Нарушението на това задължение може да доведе до възникване на митническо задължение за неспазване на изискванията.

В съответствие с чл. 145, параграф 3 от МКС, ДВС може да се подаде от едно от следните лица:

1. Лицето, което е въвело стоките на митническата територия на Съюза;

2. Лицето, от чието име или за чиято сметка действа лицето, което е въвело стоките на тази територия;

3. Лицето, което поема отговорност за превоза на стоките след тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза;

4. Всяко  лице, което незабавно поставя стоките под митнически режим;

5. Титулярят на разрешението за операции в съоръжения за складиране или всяко лице, което извършва дейност в свободна зона.

По отношение на временното складиране на стоки  има четири основни промени: 1. Задължително предоставяне на обезпечение за всички разрешения за операции в съоръжения за временно складиране; 2. Възможност за движение на стоки в рамките на разрешението за временно складиране на стоки; 3. Нови набори от данни в декларацията за временно складиране на стоки; 4. Срок за завършване на временно складиране - 90 дни за всички видове транспорт, без възможност същия да бъде продължаван.

През преходния период до датата на въвеждане на системата „МКС: Уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране“, посочена в РП към МКС, се запазват сегашните национални изисквания за данните за подаване на предвидената в чл. 145 от МКС декларация за временно складиране (сегашен митнически манифест).

Декларация за временно складиране не се изисква, когато, най-късно към момента на представянето на стоките пред митническите органи, е определен техния митнически статус като съюзни стоки.

За валидните разрешения, които са издадени преди 1 май 2016 г., размерът на обезпечението е този, определен в издаденото разрешение.

За заявленията подадени след 1 май 2016 г. за разрешения за операции в съоръжения за временно складиране се изисква пълен размер на обезпечението.

Разрешенията за управление на съоръженията за временно складиране не се издават, когато тези съоръжения се използват за продажба на дребно, когато същите не са специално оборудвани за складиране на стоки, които представляват опасност или има вероятност да увредят други стоки, или се нуждаят от специални съоръжения по други причини и когато същите не се управляват от титуляря на разрешението.

Обща бележка: В съответствие с чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от ПДР, съществуващите механизми за подаване на уведомления за пристигане и за представяне и за подаване на декларация за временно складиране, както и изискванията за данните, валидни преди 1 май 2016 г. ще се използват докато ICS 2.0 и националните системи по МКС Уведомление за пристигане, Уведомление за представяне и Временно складиране се внедрят или адаптират, съгласно националното планиране.