Митническо задължение

 

Терминът „митническо задължение“ е дефиниран в чл. 5, т. 18 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) и означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство. Разпоредбата на чл. 56, параграф 1 от МКС определя, че дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа. Съгласно чл. 56, параграф 1 от МКС, Общата митническа тарифа включва всяко едно от следните:

 

- Комбинираната номенклатура, установена в Регламент (ЕИО) № 2658/87.;

 

- всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или частично на Комбинираната номенклатура или която добавя подразделения към нея и която е установена с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области с оглед на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;

 

- конвенционалните или нормалните автономни мита, които се прилагат за стоките, включени в Комбинираната номенклатура;

 

- преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии;

 

- преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии;

 

- автономните мерки, които предвиждат намаляване или освобождаване от мита за определени стоки;

 

- благоприятното тарифно третиране, установено за определени стоки поради естеството им или специфичната им употреба;

 

- други тарифни мерки, предвидени в законодателството на Съюза в областта на селското стопанство, търговията или друга област.

 

Възникване на митническо задължение - общо положение (съответствие)

 

Чл. 77 на МКС (допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба/временен внос с частично освобождаване от вносни мита), чл. 78 от МКС (стоки без произход), чл. 81 от МКС (износ)

 

Митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация за поставянето на стоки под митнически режим (декларацията за реекспорт в случаите по чл. 78 от МКС).

 

Длъжник

Лицето, отговорно за плащане на митническото задължение, е деклараторът. В случаите на косвено представителство (чл. 18, параграф 1 от МКС - когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице), лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник (чл. 77, параграф 3 от МКС).

 

Други случаи на възникване на митническо задължение (несъответствие)

Чл. 79 от МКС (внос) и чл. 82 от МКС (износ)

 

Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:

 

(а) едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия;

 

(б) едно от задълженията, установени в митническото законодателство за специфичната употреба на стоки на митническата територия на Съюза;

 

В тези случаи длъжник е едно от следните лица:

 

(i) лицето, което е трябвало да изпълни съответното задължение;

 

(ii) лицето, което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено, и което е действало за сметка на лицето, което е трябвало да изпълни задължението, или което е участвало в действието, довело до неизпълнението на задължението;

 

(iii) лицето, което е придобило или държало въпросните стоки и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае в момента на придобиването или получаването на стоките, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено.

 

(в) условие, свързано с поставянето на несъюзни стоки под митнически режим с освобождаване от мита или с намаляване на ставките на вносните мита поради специфичната употреба на стоките.

 

 

В този случай длъжникът е лицето, от което се изисква да изпълни условията за поставянето на стоките под митнически режим или за митническата декларация за стоките, поставени под този митнически режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставката на вносните мита поради специфичната употреба на стоките.

 

Когато е съставена митническа декларация във връзка с някой от митническите режими и изискваната съгласно митническото законодателство информация, свързана с условията за поставянето на стоките под този митнически режим, е предоставена на митническите органи, което води до несъбиране или частично събиране на дължимите вносни мита, длъжник е и лицето, предоставило информацията, необходима за съставяне на митническата декларация, и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна.

 

Митническото задължение възниква в момента:

 

(a) в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява;

 

(б) на приемане на митническа декларация за поставяне на стоки под съответния митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията за поставянето на стоките под този режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставката на вносните мита поради специфичната употреба на стоките, не е било изпълнено.

 

Обща забележка

 

Когато за плащането на вносни или износни мита, съответстващи на едно митническо задължение, има повече от един длъжник, длъжниците са солидарно отговорни за заплащането на съответния размер на митото (чл. 84 от МКС).

Определяне на размера на вносните или износните мита, уведомяване за митническото задължение и вземане под отчет

Първата стъпка е митническите органи да определят размера на митническото задължение. Следващата стъпка е да вземат под отчет това задължение и да уведомят длъжника за възникналото задължение.

Размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация (чл. 101, параграф 1 от МКС).

Без да се засяга последващия митнически контрол, митническите органи могат да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора (чл. 101, параграф 2 от МКС).

Митническите органи не вземат под отчет митническо задължение, за което длъжникът не може да бъде уведомен поради изтичане на крайния срок за уведомяване по чл. 103 от МКС (длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение).

 

Все пак, когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, този три годишен срок се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. Посочените срокове се спират, когато:

 

а) в съответствие с чл. 44 от МКС е подадена жалба; такова спиране се прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава за времето на производството по обжалването; или

 

б) в съответствие с чл. 22, параграф 6 от МКС митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си.

 

Митническите органи не следва да вземат под отчет суми, за които не е извършено уведомяване поради някоя от следните причини (чл. 102, параграф 1 от МКС):

 

(a) когато до окончателното определяне на размера на вносните или износните мита е въведена временна мярка на търговската политика под формата на мито;

 

(б) когато размерът на дължимите вносни или износни мита превишава размера, определен въз основа на решение, издадено съгласно чл. 33 от МКС;

 

(в) когато първоначалното решение да не се извършва уведомяване за митническото задължение или да се изпрати уведомление за по-малък от дължимия размер на вносните или износните мита е взето въз основа на общи разпоредби, които впоследствие са обявени за недействителни със съдебно решение;

 

(г) когато митническото законодателство освобождава митническите органи от задължението да уведомят за митническото задължение.

 

В чл. 88 на Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ДР) са посочени случаи, в които митническите органи не извършват уведомяване за митническо задължение:

 

- митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение, възникнало при неизпълнение по чл. 79 или чл. 82 от МКС, когато размерът на съответните вносни или износни мита е под 10 евро;

 

- когато първоначално съобщеното митническо задължение е било с размер на вносните или износните мита, по-малък от дължимия размер на вносни или износни мита, митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение за разликата между тези суми, при условие че тя е под 10 евро;

 

- ограничението от 10 евро по предходните два параграфа се прилага по отношение на всяко действие по събиране на вземания.

 

Възстановяване/опрощаване

 

При изпълнение на определени условия вносните или износните мита могат да бъдат възстановени или опростени на което и да е от следните основания (чл. 116, параграф 1 от МКС):

 

(a) надвзети суми на вносните или износните мита (чл. 117 от МКС);

 

(б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора (чл. 118 от МКС);

 

(в) грешка на компетентните органи (чл. 119 от МКС);

 

(г) в интерес на справедливостта (чл. 120 от МКС).

 

Когато размерът на вносните или износните мита е заплатен и съответната митническа декларация се анулира съгласно чл. 174 от МКС, този размер се възстановява.

 

Обезпечаване на митническото задължение

 

Редът за обезпечаване на потенциално или съществуващо митническо задължение е разписан в Дял III, Глава 2 на МКС.

На основание чл. 92, параграф 1 от МКС, обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение може да бъде предоставено чрез депозит в пари или друго платежно средство, признато от митническите органи като равностойно на депозита в пари, в евро или във валутата на държавата членка, в която се изисква обезпечението; поръчителство или друг вид обезпечение, което дава същата сигурност, че размерът на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение и на други вземания, ще бъде платен.

Съгласно чл. 94, параграф 1 от МКС поръчителят, посочен в чл. 92, параграф 1 от Кодекса, е трето лице, установено на митническата територия на Съюза. Той трябва да бъде одобрен от митническите органи, които изискват обезпечението, освен когато този поръчител е кредитна институция, финансова институция или застрахователно дружество, лицензирана или лицензирано в Съюза съгласно действащите разпоредби на Съюза. На основание чл. 94, параграф 2 от МКС поръчителят се ангажира в писмена форма да заплати обезпечения размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания.

В зависимост от конкретния случай, поръчителството за митнически цели е възможно да се използва само на територията на България или освен на територията на България и в други държави членки на ЕС.

На основание чл. 82, параграф 1 от ДР, когато обезпечението се предоставя под формата на поръчителство и може да се използва в повече от една държава членка, поръчителят посочва адрес за кореспонденция или назначава представител във всяка държава членка, в която може да се използва обезпечението.

Съгласно чл. 162, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (РИ), при режим съюзен транзит общото обезпечение може да се предоставя само под формата на поръчителство.

Формулярите на еднократно и общо обезпечение са въведени с разпоредбите на чл. 151, параграф 5 и параграф 6 от РИ, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/989 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1394 на Комисията.

Образците на еднократно и общо обезпечение, предоставено чрез поръчителство, което ще се използва само на територията на Република България, са посочени в Приложение № 1 и Приложение № 2 към чл. 193 от Закона за митниците.

 

Заплащане/погасяване

Във връзка с въведената в експлоатация от 07.01.2019 г. нова Митническа информационна система за внасяне и модул Митническо задължение към нея, предвид извършени плащания за погасяване на възникнало задължение за вносни мита и други вземания, с оглед идентифициране на извършваните преводи на суми по сметки 7301 на митническите учреждения за заплащане на мита, акциз и ДДС, е необходимо в платежното нареждане за плащане към бюджета задължително да бъде попълнена следната информацията:

 

-името на получателя на превода (наименование на митническото учреждение,  в което е извършено уведомяването за възникналото задължение);

 

--код за съответния вид плащане   (кодът за плащане на мита е 22 28 00, кодът за плащане на ДДС при внос е 22 08 00, кодът за плащане на акциз при внос е 22 03 00);

 

- IBAN сметката на съответното митническо учреждение в структурата на Агенция „Митници“ и BIC на банката;

 

-видът на валутата – в платежното нареждане се вписва код BGN;

 

-дължимата сума с цифри и думи;

 

 

в полето „задължено лице“ се вписват : трите имена на физическото лице или наименованието на едноличния търговец, ЕГН или личен номер на чужденец. За юридически лица се попълва ЕИК или БУЛСТАТ. Когато длъжникът е юридическо лице, установено на територията на ЕС, в полето „ЕИК/код по БУЛСТАТ“ се попълва неговият идентификатор;

 

вписват се IBAN сметката на наредителя и BIC на банката;

 

в полето „Наредител“ се вписват :  трите имена на физическото лице или наименованието на едноличния търговец/дружеството платец (вносител); полето се попълва само, ако наредителят е лице, различно от задълженото;

 

в полето „Основание за плащане“ се вписва : MRN  на митническата декларация или номера на съпровождаш документ

 

Не са задължителни за попълване:

-поле „Вид на документа“;

-поле „Период, за който се плаща“;

-поле „Такси“.